В сърцето ми
В сърцето нареждам разпилени одежди.
(Къделя от слънце и мъничко мрак…)
Към теб ме отвежда всяка надежда
(и няма смърт или страх).
В сърцето си крия твойта закрила
(като стискащ монета бедняк)
С каква ли сила аз съм убила
Всичките сенки - рояк?
В сърцето ми тичат кончета бели.
Чернеят, яхнали грозни раздели.
*
В галопа с тебе се сливаме,
В прегръдка вечна застивам.
Разпръсваме огън и смях…
(Като стискащ богатство бедняк!)
11.01.2009
(Къделя от слънце и мъничко мрак…)
Към теб ме отвежда всяка надежда
(и няма смърт или страх).
В сърцето си крия твойта закрила
(като стискащ монета бедняк)
С каква ли сила аз съм убила
Всичките сенки - рояк?
В сърцето ми тичат кончета бели.
Чернеят, яхнали грозни раздели.
*
В галопа с тебе се сливаме,
В прегръдка вечна застивам.
Разпръсваме огън и смях…
(Като стискащ богатство бедняк!)
11.01.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени
