В такава нощ навярно ще си ида,
когато ще се пръсне на парчета
сърцето ми, неиздържало на обиди
и уморило се от прошки, и от клетви.
В такава нощ навярно ще поглеждаш
от своя трон нагоре, към небето,
запазил в мислите по мен надежда...
А в този миг една звезда ще трепне
и ще се втурне падаща... към теб.
Аз спрях да светя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация