В такава нощ
В такова време няма какво да правиш, освен да слушаш щурците.
В такова време няма какво да правиш, освен да отвориш книга, и да четеш нечии стихове.
В такова време без да искам започвам да гледам звездите.
И чувствам как топлината излиза от сърцето на старите мои кокали.
Сред мириса на сено, скрит в тревата на битието бавно добивам усещане,
че тътенът на сърцето ми е не друго, а старият ритъм на Вселената.
В такава нощ бавно обръщам хартиени страници, като някакъв древен папирус.
А Истината седи в нощта и ме гледа,
и слуша песента на щурците.
В такова време разбирам защо се е случило всичко.
И знаейки себе си правя черта на дървото - да не забравя за него.
Тъмно е, но не е страшно - нека почиват очите.
В такива нощи няма какво друго да правиш - нали в този живот все нещо остава несвършено.
В такова време просто седя и чакам да дойде прохладата,
гледам нагоре,
и си говоря с звездите.
© Svetoslav Vasilev Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
да,умееш го... и поне разбираш, а аз не панимаю
-
От това да оставиш добро чувство у някого, по-хубаво - здраве
Благодаря за този коментар! -
Много ми харесват разказите ти. Макар и тъжни, смиреност някаква чувствам след прочитането им. Че животът трябва да се живее, въпреки несгодите.Дори не знам как точно да го обясня. Описваш добре характерите на героите си. След прочитането, се чувствам добре,независимо от края на разказа.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
