В такова време няма какво да правиш, освен да слушаш щурците.
В такова време няма какво да правиш, освен да отвориш книга, и да четеш нечии стихове.
В такова време без да искам започвам да гледам звездите.
И чувствам как топлината излиза от сърцето на старите мои кокали.
Сред мириса на сено, скрит в тревата на битието бавно добивам усещане,
че тътенът на сърцето ми е не друго, а старият ритъм на Вселената.
В такава нощ бавно обръщам хартиени страници, като някакъв древен папирус.
А Истината седи в нощта и ме гледа,
и слуша песента на щурците.
В такова време разбирам защо се е случило всичко.
И знаейки себе си правя черта на дървото - да не забравя за него.
Тъмно е, но не е страшно - нека почиват очите. ...