Да бъдеш влюбен в нощ такава,
когато с падащи звезди
кашмирено небето засиява,
в очите ти блестят сълзи...
Да виждаш пътя на звездите,
как бавно чезнат, гаснат,
ала след себе си оставят
мелодии - красиви светлини!
Да искаш и да молиш от звездата
изгасвайки да сбъдне твоят блян,
душата ти след нея да политне,
да стисне светлината в длан!
Със нея после да поръсиш с обич
любима гаснеща душа!
Живот да пожелаеш с нежност,
дори да гасне твоят след това!
С последна обич да нахраниш,
последни сили да дадеш!
Когато истински обичаш
душата си с любов да отдадеш!
В такава нощ си пожелавам
на любовта си себе си да дам!
След гаснеща звезда изгарям,
за нея светлината си оставям...
--.08.2006
© Евгения Тодорова Всички права запазени