В тежкото утро
В тежкото утро
Когато затворих очите си
Нямаше никаква музика
Нямаше ги твоите звуци
Само отслабнала пролет
До мен
Като сянка на хладно дърво
„Спри да ме запяш
С безцветните си желания”
Изкрещях
И отвън пред вратата ми
Малкото ми приятели вече не ме чакаха
Колко е късно
Колко много се е забързало
Времето
Бяга надолу по стълбите
Крие се
И изненадва
В същото утро
Еднакво
Всеки път
Аз нямам повече доверие в теб
Прегръщам те
И спя в другата стая
Докато решим проблемите си
В същата пролет
В която направихме себе си
И заедно
Се събрахме
Да ни е по-лесно
Колко е късно
И колко е рано пред нас
21.03.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
