В тежкото утро

Apr 5, 2009, 1:49 PM

Poetry

537 0 2

В тежкото утро
Когато затворих очите си
Нямаше никаква музика
Нямаше ги твоите звуци

Само отслабнала пролет
До мен
Като сянка на хладно дърво

„Спри да ме запяш
С безцветните си желания”
Изкрещях
И отвън пред вратата ми
Малкото ми приятели вече не ме чакаха

Колко е късно
Колко много се е забързало
Времето
Бяга надолу по стълбите
Крие се
И изненадва

В същото утро
Еднакво
Всеки път
Аз нямам повече доверие в теб
Прегръщам те
И спя в другата стая
Докато решим проблемите си

В същата пролет
В която направихме себе си
И заедно
Се събрахме
Да ни е по-лесно

Колко е късно
И колко е рано пред нас

21.03.2009

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vitaniya (Таня Цветанова)

2009-04-06T11:43:49+03:00

в това утро - е така...
sweet_leaf (Гергана Цветкова)

2009-04-06T10:36:09+03:00

Хубаво е, че още пишеш. Звучи странно, но мисля, че ми харесва.
Поздрави