5 апр. 2009 г., 13:49

В тежкото утро 

  Поэзия
504 0 2

 

 

 

В тежкото утро
Когато затворих очите си
Нямаше никаква музика
Нямаше ги твоите звуци

Само отслабнала пролет
До мен
Като сянка на хладно дърво

„Спри да ме запяш
С безцветните си желания”
Изкрещях
И отвън пред вратата ми
Малкото ми приятели вече не ме чакаха

Колко е късно
Колко много се е забързало
Времето
Бяга надолу по стълбите
Крие се
И изненадва

В същото утро
Еднакво
Всеки път
Аз нямам повече доверие в теб
Прегръщам те
И спя в другата стая
Докато решим проблемите си

В същата пролет
В която направихме себе си
И заедно
Се събрахме
Да ни е по-лесно

Колко е късно
И колко е рано пред нас

21.03.2009

 

 

 

 

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??