В тихата и спокойна вечер
В тихата и спокойна вечер
Аз си лягам на леглото.
Опипвам, за да те намеря – протягам ръка,
но и тази нощ си в прегръдките на друга.
Защо със думи нежни ме омая?
Защо повярвах на лъжите твои?
Остави някъде снимка една,
а и тя дори ми се надсмива.
Питам се, това ли зашлужавам АЗ?
Това ли е наградата за моята любов?
Не искам да те деля със друга.
Искам те само за себе си.
А дали не съм егост в очите на другите?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Димитрова Всички права запазени
