В тихата и спокойна вечер
Аз си лягам на леглото.
Опипвам, за да те намеря – протягам ръка,
но и тази нощ си в прегръдките на друга.
Защо със думи нежни ме омая?
Защо повярвах на лъжите твои?
Остави някъде снимка една,
а и тя дори ми се надсмива.
Питам се, това ли зашлужавам АЗ?
Това ли е наградата за моята любов?
Не искам да те деля със друга.
Искам те само за себе си.
А дали не съм егост в очите на другите?
© Марияна Димитрова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
