В тихия ромон легенда дочух
– Как да превърна мрамора хладен:
щом го погледнат, да кажат, че жив е
образът в него, от мене изваян?...
Слънце с лъчите свои, игриви,
все да докосва нежната кожа
и дяволито в очи да се вглежда...
– С Божата помощ това е възможно.
Той, само Той таланта подрежда...
– Бог ли? Не вярвам, че Той заповядва!
Чук аз ще взема, длетото желязно:
във вековете в Трявна да радва
твойто лице във мрамора врязано...
– Мойто лице ли? Напразно се каниш:
ни съм царица, ни съм светица!
...
Вслушал се Майсторът в свойто желание,
в свойто сърце и в свойта десница...
Трявна, април 2017 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живодар Душков Всички права запазени
