– Как да превърна мрамора хладен:

щом го погледнат, да кажат, че жив е

образът в него, от мене изваян?...

Слънце с лъчите свои, игриви,

все да докосва нежната кожа

и дяволито в очи да се вглежда...

– С Божата помощ това е възможно.

Той, само Той таланта подрежда...

– Бог ли? Не вярвам, че Той заповядва!

Чук аз ще взема, длетото желязно:

във вековете в Трявна да радва

твойто лице във мрамора врязано...

– Мойто лице ли? Напразно се каниш:

ни съм царица, ни съм светица!

...

Вслушал се Майсторът в свойто желание,

в свойто сърце и в свойта десница...

Трявна, април 2017 г.