В тишината...
Тихо е, тъмно е...
Там някъде, далеч от тук
той е сам.
Страда и болка се е настанила
в неговата душа
и не знае той с какво сгрешил е,
за какво го обвиняват.
Заслушал се във самотата
и дори във себе си сега не вярва.
Потънал в тишината на мрака,
загубил дори надежда,
той безмълвно страда,
безсилен вече дори да извика.
Сега само плаче тихо,
заслушал се в глухотата
и прегърнал самотата.
Самотен и отхвърлен от света,
и с мъка оплакващ своята съдба.
Забравен от всички по света голям,
той сега се чувства непотребен.
Не вярва вече, че би могъл
да промени това,
което с него става сега.
Защо никой не го разбра?
И къде сгреши?
Защо отхвърли го светът?
И защо пренебрегна го така?
"Приятелю, аз подавам ти ръка,
защото вярвам в теб,
и в доброто, и в света!
Усмихни се и хвани моята ръка!
Всичко по-прекрасно е
с усмивка на уста!"
И в този миг,
усмивка се разля по неговото лице,
сълзите засъхнаха от неговото сърце!
И слънцето изгря,
а тъмнината си отиде!
Тишината свърши...
И светлина озари неговата душа...
© Светла Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мерси
много за хубавите коментари Всъщност това е пъврият ми стих... и ми е малко странно и много се радвам,че ви харесва -
Много хубав стих!Поздрав,Светле!
-
Прекрасно написано, звучи като песен.
Поздрав СВетле
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
