28.08.2010 г., 22:08

В тишината

1.1K 0 7

 

 

 В тишината

 

Подтискаща  е  тишината

без  твоята  усмивка,

твърде  тихо  е  сега

без  твоя  смях.

Липсваш  ми  ужасно,

чак  ме  хваща  страх.

Като  водопад  клокочат

чувствата  във  теб

и  аз  за  тях отдавна

не  съм  сляп.

Съзерцавам  жадно

нежната  усмивка

и очите  искрящи

във   нощта.

Със задоволство

те  отпивам,

че  си  страстно  пивка

и  се  радвам на  играта

и  на любовта!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...