В тишината
Подтискаща е тишината
без твоята усмивка,
твърде тихо е сега
без твоя смях.
Липсваш ми ужасно,
чак ме хваща страх.
Като водопад клокочат
чувствата във теб
и аз за тях отдавна
не съм сляп.
Съзерцавам жадно
нежната усмивка
и очите искрящи
във нощта.
Със задоволство
те отпивам,
че си страстно пивка
и се радвам на играта
и на любовта!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени