В тишината
Думи се раждат в тишината
и нижа ги бавно на връв,
молитва са те в самотата,
и дращят душата до кръв.
Понякога нежни, или груби,
бавно пълзят по сърцето,
оставят след себе си милост и бури,
накъсват и слепват парчета.
В шепи тишината събирам
и вятърът плахо шепти ми,
образи отново съзирам,
сред душевни белези и руини.
Думи се раждат в тишината
и се блъскат в стените без жал,
събуждат младостта ни в сърцата,
с вкус на вятър и малко печал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
