12.08.2006 г., 23:32

в толкова животи съм те срещала...

1.3K 0 5

...ще извадя това стъкло
дори да срежа ръката си
и нека потекат тези сълзи
кръв и сълзи
и се отворят очите ти
северно сияние
отразено
и в моите очи ще блести..
...това пространство
то е свят
и то е само свят и е само между нас
някой ако опита с компас
стрелката му ще колабира
севера ли или ще е юга
и само аз ще знам..
и без компас..
къде е север..
сънувала съм те
неназован
същностно
сега те назовах
с всичките ти имена те назовах
познавам те
преди да се родя съм те познавала
сега разбрах
това което знам, го знам
в толкова животи съм те срещала...
...когато идва тиха и печална вечерта
сбогувала се с деня
горестна по теб ще дойда
и няма да говорим
и всичко друго са подробности
значение имаш само ти
и това да ме прегърнеш
и не е лудост да си с мен
лудост ще е ако ме загубиш..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарности за коментите, ценя ги.
  • Много проникновен стих,Либра!
    ПОздрави!
  • "сънувала съм те
    неназован
    същностно
    сега те назовах
    с всичките ти имена те назовах
    познавам те
    преди да се родя съм те познавала
    сега разбрах
    това което знам, го знам
    в толкова животи съм те срещала..."
    Знаеш ли Либра, колко истина има в този стих?
    Колко познати изживявания и чувства!
    Думи, а сякаш са един цял свят и мой и твой!
    И ти ли си сънувала любовта на живота си преди да си я срещала?
    И имаш чувството, че това се е случвало преди да си се родила!?
    Поздравления Либра!
    Невероятно наистина!Много ме развълнува!
  • Невероятна дълбочина има в текстовете ти,Илона.Хубавите текстове!!!Поздрави от Хенри!
  • "...сънувала съм те
    неназован
    същностно
    сега те назовах
    с всичките ти имена те назовах
    познавам те
    преди да се родя съм те познавала
    сега разбрах
    това което знам, го знам
    в толкова животи съм те срещала..."
    Благодаря ти за този стих, Либра! Прекрасна си!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...