в толкова животи съм те срещала...
...ще извадя това стъкло
дори да срежа ръката си
и нека потекат тези сълзи
кръв и сълзи
и се отворят очите ти
северно сияние
отразено
и в моите очи ще блести..
...това пространство
то е свят
и то е само свят и е само между нас
някой ако опита с компас
стрелката му ще колабира
севера ли или ще е юга
и само аз ще знам..
и без компас..
къде е север..
сънувала съм те
неназован
същностно
сега те назовах
с всичките ти имена те назовах
познавам те
преди да се родя съм те познавала
сега разбрах
това което знам, го знам
в толкова животи съм те срещала...
...когато идва тиха и печална вечерта
сбогувала се с деня горестна по теб ще дойда
и няма да говорим
и всичко друго са подробности
значение имаш само ти
и това да ме прегърнеш
и не е лудост да си с мен
лудост ще е ако ме загубиш..
© И.Маркова All rights reserved.
