В топли есенни градини...
В топли есенни градини...
Във топли есенни градини
отрупани със зреещ плод,
аз жълтите листа разривам
и радвам ти се, мой Живот...
... И се опивам в този весел,
и зреещо-нектарен ден,
и благославям тази Есен:
мечта за плод родила в мен...
... А тя за миг ме натъжава,
понеже младостта сега,
подобно книжна лодка, плава
в една пресъхнала река...
... Но срещу мен с коса златиста
и с ветровете Любовта,
усмихва ми се поривисто
и ми намига в Есента...
Коста Качев,
16.02.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
