Морската вълна засмя се с твоя глас!
Грабнал в миг смеха, ветрецът южен
волно с ято щъркели кръжи над нас
в небосвода слънчев, теменужен!
Въздухът горещ мирише на море,
на смокини, на треви – на лято!
Времето на пристана не ще се спре –
то на спомени е вече по-богато!
Светофар автомобилите брои,
сочейки им с поглед магистрала...
В топлото море на твоите очи
обична сълзица е преляла!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени