В тоя град ...
И вече никак не е важно,
кой всъщност в тоя град живее.
Прозвънват ниските етажи,
а тротоарите немеят.
Бях тук. И бях различна.бБяла.
Реката беше огърлѝца.
От обич светех, светех цяла ...
Светът бе моята зеница.
Ала изминаха сезони.
Луната стана четвъртита.
И любовта ми се изрони
без да напълни пчелна пита.
Сега очите ми бледнеят.
А този град е тъй различен...
Дори дърветата не пеят,
щом вече никой не обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
