И вече никак не е важно,
кой всъщност в тоя град живее.
Прозвънват ниските етажи,
а тротоарите немеят.
Бях тук. И бях различна.бБяла.
Реката беше огърлѝца.
От обич светех, светех цяла ...
Светът бе моята зеница.
Ала изминаха сезони.
Луната стана четвъртита.
И любовта ми се изрони
без да напълни пчелна пита.
Сега очите ми бледнеят.
А този град е тъй различен...
Дори дърветата не пеят,
щом вече никой не обичам.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
