7.10.2025 г., 14:50

Вътрешен монолог

259 3 6

***

Тук, в тази празна стая вътрешният ми монолог ечи… 
Сам със себе си облог си прави, даже се гълчи… 
Мимолетно стряска се и се радва, като непослушно коте… 
После драска, впива нокти, даже хапе - ох, каква си идиотка… 
Слушам го какво да правя, с него често си говоря… 
Луда ли съм или съм нормална -вообще със него аз не споря… 
Приятели сме,слушаме се ний взаимно- само дето понякога ме изпреварва… 
И такива глупости върша и говоря - после, чак не ми се вярва… 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Герана Юнакова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....