В тунел на вълна
В тунел на вълна
Небрежно със вятъра влизам в тунела
в ревящите къдри на гневен Нептун,
разглеждам отвътре гърбата идея –
Първичния вик на Вселенския ум.
Вълната събира, вълната разделя,
вълната е в слънце, в сърцето и в мрак.
На всичко е сложил Творецът постеля,
вълната на Свършека слага капак.
После се спускам в оста на средата,
в незримите струни на Нежен тайфун
и чувам кристалния глас в кухината:
избирай – Хармония в теб или Шум.
И шум ме извежда от сънното мляко...
Повлича ме в миг Загрубял маховик.
... Ще ида до село, ще седна за малко,
деня ще завърша с: "Обичам! Прости!"
И в Час на падежа вълната ми в кредит
ще тръгне нагоре от грешната плът.
В раздуваща сфера искрицата бледа
ще търси в Безкрая най-чистия кът.
http://www.flickr.com/photos/pearson_gj/2594522832/in/photostream/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Начев Всички права запазени
