24.08.2025 г., 17:01

В твоите обятия

174 0 1

Във тихия сумрак на моя свят,
ти си светлината, която ме намира.
С всяка усмивка твоята топлина
разтапя студа, който криех вътре.

Ръцете ти са карти на дом,
водят ме там, където всичко е възможно.
И в очите ти чета езика на звездите,
само ние двамата го разбираме.

Във всеки шепот, във всяка пауза,
твоето присъствие ме кара да вярвам.
Че дори когато светът се губи,
ние винаги ще се намираме.

 

24.08.2025
Ивана Ас. Джерманска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ivana Dzhermanska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...