В тъмни дни
***
Под скърцащите миглени прокоби
безчувствените скитници валят.
Струят като простинали отрови...
все някак си подковно да заспят.
Окичени, помазани с болежки,
манежно дефелират без съдби.
И молят се за чуждости без грешки.
Полу се подпечатват със сълзи.
Аз трябва ли отново да забравям?
Със черните си рокли да боля?
И бедствие да бъда - да удавям!
Заченала без плът... да не родя?
Аз трябва ли все тровно да ги моля
със колещи, безмилостни вълни?
Посятото от тях - да го разпоря?
И нищо да не никне в тъмни дни?!
Под скърцащите миглени прокоби
безчувствените скитници валят.
Струят като простинали отрови...
все някак си подковно да заспят.
Окичени, помазани с болежки,
манежно дефелират без съдби.
И молят се за чуждости без грешки.
Полу се подпечатват със сълзи.
Аз трябва ли отново да забравям?
Със черните си рокли да боля?
И бедствие да бъда - да удавям!
Заченала без плът... да не родя?
Аз трябва ли все тровно да ги моля
със колещи, безмилостни вълни?
Посятото от тях - да го разпоря?
И нищо да не никне в тъмни дни?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
