Apaika (Арлина)
149 941
15.03.2008 г., 9:29 ч.

В тъмни дни 

  Поезия
737 0 4
***
Под скърцащите миглени прокоби
безчувствените скитници валят.
Струят като простинали отрови...
все някак си подковно да заспят.

Окичени, помазани с болежки,
манежно дефелират без съдби.
И молят се за чуждости без грешки.
Полу се подпечатват със сълзи.

Аз трябва ли отново да забравям?
Със черните си рокли да боля?
И бедствие да бъда - да удавям!
Заченала без плът... да не родя?

Аз трябва ли все тровно да ги моля
със колещи, безмилостни вълни?
Посятото от тях - да го разпоря?
И нищо да не никне в тъмни дни?!

© Арлина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много, наистина много ме впечатли този твой стих!
  • Великолепен стих!Поздрав,Арлина!
  • Ъъъъъ... който може, да коментира... разпори ми се клавиатурата....
    AVE
  • Страхотен стих!

    "...Аз трябва ли отново да забравям?
    Със черните си рокли да боля?
    И бедствие да бъда - да удавям!
    Заченала без плът... да не родя?..."

Предложения
: ??:??