Mar 15, 2008, 9:29 AM

В тъмни дни

  Poetry
894 0 4
***
Под скърцащите миглени прокоби
безчувствените скитници валят.
Струят като простинали отрови...
все някак си подковно да заспят.

Окичени, помазани с болежки,
манежно дефелират без съдби.
И молят се за чуждости без грешки.
Полу се подпечатват със сълзи.

Аз трябва ли отново да забравям?
Със черните си рокли да боля?
И бедствие да бъда - да удавям!
Заченала без плът... да не родя?

Аз трябва ли все тровно да ги моля
със колещи, безмилостни вълни?
Посятото от тях - да го разпоря?
И нищо да не никне в тъмни дни?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много, наистина много ме впечатли този твой стих!
  • Великолепен стих!Поздрав,Арлина!
  • Ъъъъъ... който може, да коментира... разпори ми се клавиатурата....
    AVE
  • Страхотен стих!

    "...Аз трябва ли отново да забравям?
    Със черните си рокли да боля?
    И бедствие да бъда - да удавям!
    Заченала без плът... да не родя?..."

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...