***
Под скърцащите миглени прокоби
безчувствените скитници валят.
Струят като простинали отрови...
все някак си подковно да заспят.
Окичени, помазани с болежки,
манежно дефелират без съдби.
И молят се за чуждости без грешки.
Полу се подпечатват със сълзи.
Аз трябва ли отново да забравям?
Със черните си рокли да боля?
И бедствие да бъда - да удавям! ...