15 мар. 2008 г., 09:29

В тъмни дни

Поэзия

898 0 4

***
Под скърцащите миглени прокоби
безчувствените скитници валят.
Струят като простинали отрови...
все някак си подковно да заспят.

Окичени, помазани с болежки,
манежно дефелират без съдби.
И молят се за чуждости без грешки.
Полу се подпечатват със сълзи.

Аз трябва ли отново да забравям?
Със черните си рокли да боля?
И бедствие да бъда - да удавям!
Заченала без плът... да не родя?

Аз трябва ли все тровно да ги моля
със колещи, безмилостни вълни?
Посятото от тях - да го разпоря?
И нищо да не никне в тъмни дни?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zlati_ival (Златка Вълкова)

Много, наистина много ме впечатли този твой стих!

2008-03-15T18:32:26+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Великолепен стих!Поздрав,Арлина!

2008-03-15T16:49:36+02:00
ananke (Радослав Смилков)

Ъъъъъ... който може, да коментира... разпори ми се клавиатурата....
AVE

2008-03-15T15:54:19+02:00
violently (Ася)

Страхотен стих!

"...Аз трябва ли отново да забравям?
Със черните си рокли да боля?
И бедствие да бъда - да удавям!
Заченала без плът... да не родя?..."

2008-03-15T13:04:26+02:00