6.05.2008 г., 16:49

В търсене на себе си

1.1K 0 0

Ще се удавя

в сребърните океани,

в лъчите на златните слънца,

в очите на хората лукави

и в усмивките на каменните им сърца...

Ще скоча от върховете стръмни

на брега далечен,

забулен в робата на ден суров,

ще се изгубя в скалите му студени,

в някой мъх ще намеря своя дом...

Ще гоня воалите на мечтите бледи,

ще обръщам звезда след звезда,

ще преровя листите бели,

косите ми ще бършат прахта,

но аз ще ги стигна,

ще ги притисна със длан

и ще ги сложа на рафта вековен

в зеления, прашен буркан.

И те ще ми кажат тогава,

след всеки мой стон и въпрос

коя съм аз и

как ги създадох само от кал и сълза.

И защо вселената прерових, за Бога,

                                       когато отговорът се криеше в мойта душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...