Ще се удавя

в сребърните океани,

в лъчите на златните слънца,

в очите на хората лукави

и в усмивките на каменните им сърца...

Ще скоча от върховете стръмни

на брега далечен,

забулен в робата на ден суров,

ще се изгубя в скалите му студени,

в някой мъх ще намеря своя дом...

Ще гоня воалите на мечтите бледи,

ще обръщам звезда след звезда,

ще преровя листите бели,

косите ми ще бършат прахта,

но аз ще ги стигна,

ще ги притисна със длан

и ще ги сложа на рафта вековен

в зеления, прашен буркан.

И те ще ми кажат тогава,

след всеки мой стон и въпрос

коя съм аз и

как ги създадох само от кал и сълза.

И защо вселената прерових, за Бога,