В утрото се вричам
Две шепи ечемичени зърна
прикътах свидно в топлата си пазва,
та срещна ли по пътя си бразда,
една следа към тебе да оставя…
Две ласки полудяла светлина
намериха небе и се взривиха.
Сълзи, родени в миг на самота,
като компас, посоката откриха.
В очакване на утрешния ден
нощта до болка разума разкъса.
А звездното и влюбено небе
с очакване мечтите ни поръси…
Като река, от лудост помъдрях
и някак южна, хукнах към морето.
Две шепи ечемичени зърна
и днес ме връщат в онзи свят, където
не ме боли от жалки клевети,
защото имам право да обичам.
Пътека си направих от мечти,
за да съм твоя…
В утрото се вричам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
