Нима отново вярвам на мечти?

Нима възможно е? Нима съм жив отново?

Довчера мъртъв, ала днес - от гроба

с появата си ме измъкна ти!

Забравил бях подобни чувства,

бях ги заровил някъде дълбоко,

отрекъл бях великото изкуство -

да бъда влюбен, ням, пиян до болка!

Да осъзнавам всяка сутрин

и да приветствам утрото с усмивка, 

да дам на Сивия у мен почивка

и да посрещам всеки изгрев буден!

Наместо благослов - да шепна  женско име,

да смъкна свойте черни очила

и да се моля всеки ден: "Ела,

за да ти кажа със целувка - "Ти спаси ме!"