Възкресение
Нима отново вярвам на мечти?
Нима възможно е? Нима съм жив отново?
Довчера мъртъв, ала днес - от гроба
с появата си ме измъкна ти!
Забравил бях подобни чувства,
бях ги заровил някъде дълбоко,
отрекъл бях великото изкуство -
да бъда влюбен, ням, пиян до болка!
Да осъзнавам всяка сутрин
и да приветствам утрото с усмивка,
да дам на Сивия у мен почивка
и да посрещам всеки изгрев буден!
Наместо благослов - да шепна женско име,
да смъкна свойте черни очила
и да се моля всеки ден: "Ела,
за да ти кажа със целувка - "Ти спаси ме!"
© Момчил Манов All rights reserved.
