31.03.2009 г., 18:54

В забрава изгубени, в безпътност забравени

918 0 4

Забравени, изгубени от Бога,

забравени от всеки друг,

ние стоим над гроба -

над болезнения си труп.

Забравени, изгубени, омръзнали,

безжалостни един към друг,

ние бием знак "тревога",

за тревога над човешкия дух.

Забравени, изгубени, потънали

от света и от себе си дори,

пресичаме лимита поробени

и разгръщаме дяволските си души.

Забравени, изгубени, измъчвани

от собствените си съдби,

огън бълваме безпламъчни

и вгорчаваме подсладените си дни...

В забрава изгубени,

в безпътност забравени,

без пътеводител водени,

без цел пътеводвани.

В забрава изгубени,

в безпътност забравени,

към божията милостиня

без цел пътеводвани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...