В забрава изгубени, в безпътност забравени
Забравени, изгубени от Бога,
забравени от всеки друг,
ние стоим над гроба -
над болезнения си труп.
Забравени, изгубени, омръзнали,
безжалостни един към друг,
ние бием знак "тревога",
за тревога над човешкия дух.
Забравени, изгубени, потънали
от света и от себе си дори,
пресичаме лимита поробени
и разгръщаме дяволските си души.
Забравени, изгубени, измъчвани
от собствените си съдби,
огън бълваме безпламъчни
и вгорчаваме подсладените си дни...
В забрава изгубени,
в безпътност забравени,
без пътеводител водени,
без цел пътеводвани.
В забрава изгубени,
в безпътност забравени,
към божията милостиня
без цел пътеводвани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Севда Все права защищены
