31 mar 2009, 18:54

В забрава изгубени, в безпътност забравени

  Poesía
922 0 4

Забравени, изгубени от Бога,

забравени от всеки друг,

ние стоим над гроба -

над болезнения си труп.

Забравени, изгубени, омръзнали,

безжалостни един към друг,

ние бием знак "тревога",

за тревога над човешкия дух.

Забравени, изгубени, потънали

от света и от себе си дори,

пресичаме лимита поробени

и разгръщаме дяволските си души.

Забравени, изгубени, измъчвани

от собствените си съдби,

огън бълваме безпламъчни

и вгорчаваме подсладените си дни...

В забрава изгубени,

в безпътност забравени,

без пътеводител водени,

без цел пътеводвани.

В забрава изгубени,

в безпътност забравени,

към божията милостиня

без цел пътеводвани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...