31 mar 2009, 18:54

В забрава изгубени, в безпътност забравени

  Poesía
923 0 4

Забравени, изгубени от Бога,

забравени от всеки друг,

ние стоим над гроба -

над болезнения си труп.

Забравени, изгубени, омръзнали,

безжалостни един към друг,

ние бием знак "тревога",

за тревога над човешкия дух.

Забравени, изгубени, потънали

от света и от себе си дори,

пресичаме лимита поробени

и разгръщаме дяволските си души.

Забравени, изгубени, измъчвани

от собствените си съдби,

огън бълваме безпламъчни

и вгорчаваме подсладените си дни...

В забрава изгубени,

в безпътност забравени,

без пътеводител водени,

без цел пътеводвани.

В забрава изгубени,

в безпътност забравени,

към божията милостиня

без цел пътеводвани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...