Ако се пъхна във ревера на морето
и скрита там изчаквам да отминеш,
ще ме откриеш ли, когато и където
разцъфват перли с цвят на бяло вино?
Ще счупиш ли вратата на кафеза,
където въздухът е лепкава смола
и колко бързо ще ти стиска да излезеш
от своята криворазбрана свобода?
Ако неволно ти превземеш тишината
и после тя се разпилее като пудра,
дали ще бъде вярно, че си вятър
и бухналите ми въпроси ще накъдриш
по челото, което дълго ще прелиства
онези питания, нажежени до бакърено,
повдигнали завесите, за да разчистят...
и блъснали се в улица задънена?
© Елена Биларева Всички права запазени
На всички въпроси има и отговори. До задънена улица водят незададените.
Поздрав за оригиналността на риторичните фигури!