yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
28.12.2016 г., 17:10 ч.

В захлас 

  Поезия » Любовна
396 2 4

Ти си като водата,

липсваща в моята пустиня.

Кажи дали сърцата

пазят любовта светиня.

 

Как да спра тази магия.

жаждата да бъдем двама.

Дали ще мога да успея

да живея с измама.

 

Ти и аз с вълнения като морето.

Ще стихне ли този морски талаз

или ще горим в ада на сърцето,

потънали в живота до захлас.

 

Коя съм аз, че обезумявам

от спомена на твоите ръце.

Често пред децата споменавам

за усмивката на твоето лице.

 

Кажи ми, че те има и любовта

те люлее в гората дива.

Не изчезва никога радостта.

Душата ми за теб гнездо е свила.

 

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Младен за коментара
  • "Ти си като водата,
    липсваща в моята пустиня.
    Кажи дали сърцата
    пазят любовта светиня."

    Непреходна констатация за любовта. Който е любил той знае, че това е свята истина.
    Умееш да пишеш за любовта, Йонка. Думите ти звучат мъдро и преживяно.
    Предновогодишен привет с пожелание за сбъднатост на фундаменталните мечти през 2017-а!
  • Благоаря ти Еси.Весело изкарване на празниците.
  • "Душата ми за теб гнездо е свила."
    Браво, Йонче! Поздрави!
Предложения
: ??:??