В захлас
Ти си като водата,
липсваща в моята пустиня.
Кажи дали сърцата
пазят любовта светиня.
Как да спра тази магия.
жаждата да бъдем двама.
Дали ще мога да успея
да живея с измама.
Ти и аз с вълнения като морето.
Ще стихне ли този морски талаз
или ще горим в ада на сърцето,
потънали в живота до захлас.
Коя съм аз, че обезумявам
от спомена на твоите ръце.
Често пред децата споменавам
за усмивката на твоето лице.
Кажи ми, че те има и любовта
те люлее в гората дива.
Не изчезва никога радостта.
Душата ми за теб гнездо е свила.
© Йонка Янкова All rights reserved.
