От памтивек - без много приказки! -
светът това повтаря:
като огромни стаи дните си
отваря и затваря.
И теб в една - в коя от всичките? -
ще срещне и изпрати.
И кой ли залез - мм? - вратичката
ще дръпне зад гърба ти.
Е, поживяхме, поиграхме си
на светло и на тъмно.
Денят затваря - чужд и здрачно сив.
А някъде се съмва.
© Райчо Русев Всички права запазени