От памтивек - без много приказки! -
светът това повтаря:
като огромни стаи дните си
отваря и затваря.
И теб в една - в коя от всичките? -
ще срещне и изпрати.
И кой ли залез - мм? - вратичката
ще дръпне зад гърба ти.
Е, поживяхме, поиграхме си
на светло и на тъмно.
Денят затваря - чужд и здрачно сив.
А някъде се съмва.
© Райчо Русев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
