30.11.2020 г., 12:55 ч.

В зелени зеници – любов. Непривично 

  Поезия » Друга
249 6 15

Две шепи присвити и мъничко лято,
от хапеща зима прикрито,
листата – в косите на есен богата,

звезди – пиленца под корито.

 

Върбовите клони - писукащи свирки,
надуващи бузи хлапета.
Градина – за вятър – поредната спирка.
В просъница – люляци светят 

 

 

Кълбо – край комина, декември е. Лично.
А котката – дебне. Какво ли?
В зелени зеници – любов. Непривично.
Година добра да измоли.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Много топлинка и уют има в това заскрежено, зимно стихче!
  • Уют и топлина след този сняг навън. Наде!
  • Наздраве!
    🍵!!!
  • И тук има и никой не го пипа, но са едни липища, аз 1, 56... Тааа... Ама ме разсмя! Ела, да изпушим по един чай.
  • Набрах си малко тази година, има огромни липи, никой не ги закача. Малко са им окастрили клоните отдолу, ... поддържат и оформят всички дървета ...но за моя ръст е малко трудно Питаха ме- какво правите с това, викам - пуши се ...а вика- трябва да пробваме гуд дей!... Да те развеселя.
  • И аз си нося, от България, Красе, ще си го поделим. А за пиленцата... Завиждам!
  • Моят липов чай вече е на привършване, от един месец не е слизал от печката Но "пиленца по корито" дал Господ
  • Рени...
  • Лично ти благодаря!
  • Благодаря, Деа - липов, ако може.
  • На този стих много ще отива една камина и чаша чай...Чаят е от мен
  • Мяу - с благодарност!
  • Мило, чудно и по котешки любовно
  • Зимно, уютно стихче, стана ми приятно!
Предложения
: ??:??