В зелени зеници – любов. Непривично
Две шепи присвити и мъничко лято,
от хапеща зима прикрито,
листата – в косите на есен богата,
звезди – пиленца под корито.
Върбовите клони - писукащи свирки,
надуващи бузи хлапета.
Градина – за вятър – поредната спирка.
В просъница – люляци светят
Кълбо – край комина, декември е. Лично.
А котката – дебне. Какво ли?
В зелени зеници – любов. Непривично.
Година добра да измоли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
