Когато мрак мечтите размаже,
и полята бледнеят в своите тъги,
ти хвани ръката ми нежно
и до изгрев с мен остани.
На сутрун, тогава, аз ще забравя
всички тревоги и духът си сломен.
С усмивка блага нощта ще изпратя
като светъл пролетен ден.
© Радица Божилова Всички права запазени