В зъбците на делничното бърдо
В зъбците на делничното бърдо
Една сълза,
отронен лист кристален,
хрипти сподавено –
посечена
сломена пеперуда...
Разпарцаливена луна,
надвесена,
с апломб високопарен
загръща
пътищата мои
с власеница груба.
С влудена плът,
звезди мъждукат –
горди и замаяни.
Гърми дъждът,
разнищва бавно
сенките им клети.
А аз,
бродяга в нощите,
не спрях
да търся Рая ни,
вървях –
обръгнала
в скиталчески несрети.
Но дотежа
на рамото
препълнения мях
с надежда притаена...
И пих:
не утоли
жадта
на сухото ми гърло!
Крещях,
проклинах,
плаках,
молих,
устоях –
вградена
в зъбците
на делничното бърдо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
