Вагина
ВАГИНА
Вървя.
На улицата – ученически бюфет.
Деца. Ядат.
Високоговорител.
Чалга.
И в нея – заслушано дете.
”Певец”
от говорителя
майчина вагина възпява.
Децата?
Слушат.
Пушат.
Ядат своя сандвич.
Темата сменява.
От говорителя
изпражнения
върху децата плисват.
Смрад!
Гадост!
Безразличие
децата ни убива...
Спокойно учител минава.
Спокойно върви.
Гадостта не го смущава!
Запушени уши!
Спокойно отминава...
Минувач - ЧОВЕК!,
ГРАЖДАНИН?
Всичко бездушно мълчи.
Онзи с микрофона
продължава спокойно
да плюе.
Звънец. Клас. Учител.
Темата?
СПАСЕТЕ НАШИТЕ ДУШИ!
Проплаквам...
Питам...
Търся...
Светът бездушно мълчи...
Да бе пò на изток –
убили го биха
с камъни.
Да бе пò на запад –
в затвора
лежал би.
А тук,
в държавата скапана,
от туй някой гад
извлича печалби!
Не познавам аз
този гад.
Но устата му, знам,
на вагина прилича.
И омазан е целият
с онова,
което всяка сутрин
в тоалетната блика.
Но няма кой
да го спре.
Продължава
деца да убива...
Всеки ден убиват децата ни –
убиват ги с дрога, с чалга, с пари,
убиват ги с порно, окалват душата им.
Всеки ден убиват децата добри...
. . . . . . . . . . . . . . . . .
А СВЕТЪТ БЕЗДУШНО МЪЛЧИ!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Пенков Всички права запазени
