Валентност като корен на чувства...
Не е по-късно
от стъпка назад –
в предверие с махала,
остро-честни ръце...
стрели –
тихо слепи, минути.
И е просто ехо –
„ела...”,
когато вече си тръгнал.
И прагът върти –
ключът
за онази страна,
в която,
призмата не пречупва,
а създава лица –
за предсричане.
Сън от сънуване.
И все пак –
това са твоите мисли.
Подредени нечетно.
Наслоено скептични.
Това са – моите думи.
Прегракнали.
Пречертани и тихи.
Това е нашата...
Валентност –
като корен на чувства...
Не смесвам...
Кубчето лед със стъкла.
С повърхност.
Със себе си.
Не споделям
със – бяхме ли...
Време и време.
Бял лист,
небрежно сгънат
с изтрито –
„обичам те”.
Идвам късно –
Сега.
За да бъда –
Първата
със стъпки сглобила
по тротоара,
петъчно скучен
... пътека.
Довиждане, мои скъсани
бримки на „да”.
До никога.
До друго събуждане.
Светът ми е осем по осем.
Валентен като корен
безкрайност.
Без минуси. (плюсове)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
