Кiara (Киара)
182 300
Oct 31, 2010, 11:40 PM

Валентност като корен на чувства... 

  Poetry » Other
854 0 3

Не е по-късно
от стъпка назад –
в предверие с махала,
остро-честни ръце...
стрели –
тихо слепи, минути.
И е просто  ехо –
„ела...”,
когато вече си тръгнал.
И прагът върти –
ключът
за онази страна,
в която,
призмата не пречупва,
а създава лица –
за предсричане.
Сън от сънуване.


И все пак –
това са твоите мисли.
Подредени нечетно.
Наслоено скептични.
Това са – моите думи.
Прегракнали.
Пречертани и тихи.
Това е нашата...
Валентност –
като корен на чувства...

Не смесвам...
Кубчето лед със стъкла.
С повърхност.  
Със себе си.
Не споделям
със – бяхме ли...
Време  и време.
Бял лист,
небрежно сгънат
с изтрито –
„обичам те”.

Идвам късно –
Сега.
За да бъда –
Първата
със стъпки сглобила
по тротоара,

петъчно скучен
... пътека.

Довиждане, мои скъсани
бримки на „да”.
До никога.
До друго събуждане.
Светът ми е осем по осем.
Валентен като корен
безкрайност.
Без минуси. (плюсове)

© Киара All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??