Вали
Вали
Вали отново. Небето плаче.
Като набъбнало от влага зрънце,
помислило си, че е сираче,
то дави мъката си по свойто слънце.
И над земята вали, където
пълни окото И, тихо и нямо.
Излива сълзите си във морето-
една сълза, но много голяма.
И все пак, то не е бездънно.
Все някога ще се излее.
И утре слънцето, когато съмне,
от дъжд окъпано, пак ще огрее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
