Вали

4 may 2016, 17:25

Poesía

384 0 1

Вали

Вали отново. Небето плаче.

Като набъбнало от влага зрънце,

помислило си, че е сираче,

то дави мъката си по свойто слънце.

И над земята вали, където

пълни окото И, тихо и нямо.

Излива сълзите си във морето-

една сълза, но много голяма.

И все пак, то не е бездънно.

Все някога ще се излее.

И утре слънцето, когато съмне,

от дъжд окъпано, пак ще огрее.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-05-05T20:27:02+03:00

Красиво и окъпано! Сълзите измиват, както дъжда и отварят небето и душата за нови слънца!