От облака бурен откъсна се тя,
за миг се обърна, след туй полетя.
Вятърът силен не я отклони,
мълния внезапна не я притесни.
И сякаш усетил, аз вдигнах очи
и пожелах я със всичките нейни сестри.
Копнеех... дъждът върху мен да вали...
© Петър Максимов Всички права запазени