Валс с есента
Лятото плахо
поглежда в нозете си
боси и прашни,
набира смелост,
протяга ръка и Тя -
толкова млада,
скача от коня,
гребва със шепа роса
и То отпива...
Въздухът пламва
в кратка експлозия
и шум от криле –
(стреснато ято,
тръгва отново на юг,
натам към дома...)
Есента леко
се вдига на пръсти,
за дълга целувка
с краткото лято,
с непонятна надежда
за вечна любов.
Трепетни устни
раздират безкрая...
А птиците,
усетили порива,
размахват за сбогом криле
и с прастар копнеж
отива си ятото...
Влюбено лято!
стопи се в мечтание
за валс с Есента...
Край на сезона...
остава слана....
Посвещавам на Кони, защото когато лятото флиртува и си играе с косите й, есента, приласкана, се къпе в очите й!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росилина Хесапчиева Всички права запазени
